Артър

Магьосникът се облещи от възмущение, клепачът на лявото му око заигра неконтролируемо.
- Как смееш! - процеди той. - Как смееш да ми говориш така! Ти, някакъв си Никой, дошъл от улицата! Вън!
Магьосникът размаха заплашително ръце. Въздухът наоколо затрептя и заприпуква, ноздрите на Артър доловиха лека мирима на озон.
- Имаш късмет, че не си нося жезъла! Напусни, преди да съм заповядал да те изхвърлят!

Тежката врата се открехна. Едно око се показа в процепа, подозрително огледа Артър и се спря на бананите.
- Ккка... Не! - изпелтечи магьосникът. - Казах "не"! Забранявам ти!
Но Библиотекарят вече беше отворил достатъчно, че Артър да успее да се провре вътре и захлопна вратата. Магьосникът остана да беснее безпомощно отвън.
- Ще я разбия тая врата, да знаеш! Това не може да продължава така! Ще те изправя пред дисциплинарен съвет, помни ми думата!
- Ууук, - рече Библиотекарят, към никого конкретно, издърпа полагащото му се възнаграждение от ръцете на Артър и започна да бели първия банан.

- Уук? - загрижено попита Библиотекарят. Поведе Артър към бюрото в центъра на помещението и го настани да седне върху една спретната купчина пакети, опаковани в амбалажна хартия. След това се разрови из боклуците по бюрото, измъкна една дебела тетрадка с твърди корици и я връчи на госта си.

В спретнати колонки вътре бяха изписани имена (в много случаи само академични титли), заглавия на книги и дати. Тук-таме се срещаха и нанизи от "ук уук ууук ек иик", но повечето данни бяха въведени на нормален език, с различни почерци. Библиотекарят заразлиства тетрадката и посочи няколко записа, носещи името "Трипууд". Изглежда Артър бе взимал 4 книги по темата - "Libro Maledizione" на Уомо Саджо, "Съвременна маледиктология за начинаещи" на И. Н. Флуенца, "Благословия или проклятие" на Покойна Незбедник и "Проклятия и духове на чародейството" на О. Порти.

Артър не помнеше да е чел книгите, но, противно на всякаква логика, помнеше какво пише в тях. "Проклятия и духове на чародействието" беше захвърлил почти веднага, щом разбра, че "О. Порти" бе съкратено от "Отвори Порти И Приветствай Благата Вест На Ом". "Благословия или проклятие" беше сборник с лекции от семинари за самоусъвършенстване, от които би трябвало да научи как да превърне недостатъците си в предимства. Което само по себе си не беше нещо лошо, само дето книгата беше пълна с празнословия и недомислици. "Съвременна маледиктология за начинаещи" се оказа най-полезното четиво - стига да преглътнеше сухия и скучен език, както и факта, че "начинаещи" явно беше доста разтегливо понятие в академичните среди. Авторът разделяше проклятията на три основни вида - родови, които се предават по наследство, пряки, които засягат конкретна личност и заклинателни, които се свързват с определен предмет или място (четвъртата книга, "Libro Maledizione", се концентрираше върху един специфичен подвид заклинателни проклятия, предназначени да предпазват библиотеки от крадци на книги). Различни амулети, заклинания, отвари и ритуали биха могли да облекчат временно симптомите, но за премахване на самото проклятие, трябва да се открие и неутрализира първоизточника.

- Уук? - попита Библиотекарят. Пое тетрадката и грижовно я навря обратно сред боклуците по бюрото. След това, явно развеселен от нещо, присви джуките си и проточи едно:
- Ууууук! - и потупа госта си по главата. Изражението му съчетаваше една особена смесица от гордост и снизхождение, подобно на майка, заварила едва проходилото си отроче да се опива да нахлузи празничните ѝ високи обувки.

Библиотекарят скръсти огромните си, космати ръце пред гърдите си и енергично развъртя глава наляво-надясно в отрицателен жест.
- Ийк!

Орангутанът наду сърдито бузи и заподскача из помещението, като вадеше книги на посоки от рафтовете. След това ги хлопна пред Артър и започна да ги отваря на произволни страници, като посочваше по някоя дума:
"магия", "магия", "тавмичен", "магьосник", "магия", "чародейство", "омагьосване", "магически", "мистичен", "мъдрост", "магия".
След това разпери ръце, сякаш се опитваше да обхване цялата Библиотека.

Библиотекарят издиша шумно и отпусна дългите си крайници, като остави дланите си да плопнат на пода в израз на отчаяние. Артър обаче, едва бе затворил устата си, когато го озарението го тресна по главата, като обрулен кокосов орех - това бе магическа Библиотека. Тук бе складирано на едно място знанието за мистичните изкуства. За такива тривиални неща като Регистърът на благородническите фамилии бе по-удачно да се разрови в Анкх-Морпоркския Градски Архив в Двореца или в Кралската Хералдическа Палата.

Библиотекарят се заподрусва умислено на едно място. Накрая явно взе решение и с подскоци изчезна между стелажите.
Когато най-накрая се завърна, подаде на Артър не книга, а малко кашонче, пълно с папки, тефтери и всевъзможни хартии. Артър извади един бележник и го отвори на произволна страница:
"...теоремата на Етиен-Густав, що се отнася до Венделовите системи, локалната плътност на тавмичната частица през фазовото пространство е постоянна, когато наблюдателят се движи с ансамбъла (т.е. конвективно-производното време е нула). По този начин, ако разглеждаме строго стационарния процес (сложна формула), имаме данни за промените в (поредица от символи). При (още по-сложна формула) обаче (други символи) остават непроменени. Лесно се вижда, че ако (драскулка) е ергодичен, а (друга драскулка) е измерима по Монфорт-Хамилтън-Кучински и ако приемем, че обратното също е вярно, то съвкупността на инвариантите ще се изрази по този начин (оплетена диаграма).
Но от това не следва, че хипотезата се отнася за всички системи. При опити с..."

Библиотекарят впери в Артър поглед, който би могъл да бъде определен единствено като "Ама ти сериозно ли?".
- Уук, - отвърна примирено накрая и вдигна пет пръста, след което се заклатушка обратно към дълбините на Библиотеката.